Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]

Докато не отвърнеш ти поглед в самотно съмнение,

не разтръгнеш тъгата на пояса девственобял -

за да видиш жената, която с гърди уморени е

- в огледалото - голите вопли на плътска печал...

В него ще замина с пустинна печал към уморите -

по реките стъмени, там долу, към нови страни;

връх платното ми - гербът трагичен на конквистадорите:

Черен Лебед с гърди разтопени в горящи вълни.

И ще мина гори - в тях разсеяни диви селения,

с първобитна утеха и скръб - а по тъмния бряг

голобедри дивачки, с очи уморени в копнение,

ще следят на безумната яхта възторжния бяг.

А високо над сини лавини и тягостни глетчери

тъмний страх на преклонни вулкани ще грей без првет;

и тревата повяхнала на безприютните вечери

в мойте погледи горко ще гасне - без зов, без завет.

Пламват рози пред нас и звезди в този час сред талазите:

всеки сън ще съзре обещания бял Ханаан!

всяка злобна любов, любовта, съчетана с омразата,

ще разлюшка на свойте цимбали възторга засмян.

Аз прозирам - утеха в душата ми буйно разлистена

и страна без страдание - там! - под спокойна зора,

дето няма ни зло, ни добро, ни лъжа, нито истина -

само проста душа, проста радост и проста игра.

- - - -

И след много усмивки - разгатнал скръбта на миражите -

аз ви питам: - подайте! подайте ми ясний потир!

- О картини без плът на жена, дали вий ще ми кажете

думи тайни на утеха и радостен мир? - -

Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]