Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]

ПРИКАЗНО ИНТЕРМЕЦО:

Неочаквано смехът на Източния Океан разбуди Небесната Империя;

пред нас - сред хризантеми, тържество и изумруди -

застана необхватното, застана златното Сърце на Изтока:

      -Невероятно! -

скръбната жена, която беше с мене, тя

е сянката ми отразена над безбрежната вълна на Океана:

о!

- възторг на утро и затмение на вечер -

тя е последната, и първатаа, и ббледната, и мъртвата и всички:

угасвай! аз не те обичам вече.

И ослепен от слънцето, аз може би заспах

и в своя сън видение

         - видях:

застана ти пред мене

      - Единствено - Една! -

Китайската княгиня Линг-Ма-Тзе.

О! истина е страшната лъжа на мойте сънища!

о - истина са пурпурните привидения на моето сърце:

   - Единдствена Една! -

Веригите на радостта ми развържи

и заглуши зловещото бълнуване на мойте лунни устни,

убий зелената, студената, мъртвешката луна

заседнала в сърцето - о кажи!

              и ето:

      Аз съм младенецът Ноча

      със свойте три духа и девет очи

      - разкъсан на части и в миг възроден -

      и понесен към ясната пролет,

      и понесен към пътя на вечния ден -

      под нозете ми в бурен, стремителен полет

      - колелото на Огъня,

      колелото на Вятъра -

Нека ударят веселия гонг!

Нека раздвижат презничните струни!

Защото Злият Бог на Севера заспа - и спи

дълбоко той, до смърт. Защото пламъкът на щастието разтопи

леда на страшния му замък - и крила

над моя страх отпуща той - навежда се да ме целуне -

           Ела!

И ослепан от щастие, аз може би заспах

и в своя сън видях видение

         - видях

Божествения Жител на Кристалния Дворец,

и ослепителния блясък на кристала:

- или: не съм ли аз владетелят на тоя блясък? аз кръстен

      в славата на Сладострастния Стрелец? -

Не жаля!

Баща ти, веселият богдихан,

не ще ми съгради такъв дворец:

о изстъпление на блясъка! венчана ти и аз венчан

на Щастието с белия венец -

ела!

мини по леките кристални стъпала:

там чака Чудото - и ти си тя; и аз съм той,когото ти отвеки чака...

Ала: пази се! там пред входа пурпурният дракон

е страж на Чудото. Той спи, но бди - пази се!

Това е драконът на мойта стара скръб

изписан върху герба на Китай

пази се ти - не го буди - не го ласкай! -

От чаканото Чудо ослепен, аз може би заспах

и в своя сън видение

         - видях

- Безкрайните зали на Ведрия Мраз -

разсипана сребриста роса на лунний сърп

- на ясписови флейти сънний глас

и сините сияния на тайни лампиони

- берили, хиацинт, смарагд, сапфир, топаз,

и чисти аметисти, оникс, хризолит, рубин, циркон

- душата шеметна ги гони и лети

в неуловими кръгове от блясък и възторжен стон

- но твоето напрегнато око поглъща всичко, ти

велик, убийствен Диамант!

- ти разтрошаваш блясъка и в неизвестни бездни

запалваш дивото хоро на

безчислени слънца - ти сплиташ ми корона

от пламъци - разкъсваш, разтрошаваш и ломиш с безумните ръце на своя блян -

Кохинур! Кулинан!

- разхвърляш бесни пламъци - кристал, звезди, искри -

безчислени слънца -

         (Княгиньо!)

            - жар, искри -

пояно ослепление - въртение - пожар -

и падане - и звън на изпочупени кристали - -

- спасявай се! дворецът ти гори! -

Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]