Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]

    - Удари третата стража!

И аз разкъсах пръстена

                   - о знам!

и мога вече цял да се разкажа.

Аз изнамерих себе си най-сетне!

да -

      аз пред себе си застанах сам

и в огледалото - разядени и бледни -

контурите на моята лъжа!

да -

      виждам: прoeктирани са там

пътеките на моята душа

и всичките ми нерви, всички гънки

на жадния ми мозък...

                   Мойте злоби

и мойте сънища - аз сам през сън ги

разчитам ясно (ах и кой друг - кой би

безследността ми проледил от вън!)

На Истината демонът "ГОРКО ТИ!"

ми казва - аз съм вик из тежък сън

и гърчене в пленителните нокти

на някакъв неврастеничен страх -

Но - аз съм съчетан от диви танци;

но - аз съм въплатен в игра и смях

(Човек! за смях над всичко ти призван си)

и моят златен път ме води пак,

и всякога, към златната Валала,

пред чийто праг съдбата начъртала

е моя сладострастен зодиак - -

Но - да не смееш да се кажеш "Бяла

е моята! чист - моят знак!

аз съм роден в щастливата Валхала!

аз нямам врагове на тоя бряг."

Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]