Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]

Земята разгневена се разтвори

и заговори с огнени езици:

- Апостоли! светии! мъченици!

водители на призрачни събори!

монаси! кръстоносци! алхимици!

- жадуват разкалените простори

на моята душа за вашта пепел!

Една лъжа без радост и измама,

без пламък и възторг е всеки слепял

в пустинята на своята мечта:

тогаз, когато аз ви давах, давам

утеха - вместо горест и безсилие:

утехата на пролетни листа

и радостта на бели лилии

и диви рози, зрели гроздове

в шума на есенната чистота,

и нар, и ананас - и мостове

- от тишина, коприна и кристал -

простирам аз пред вашата печал

към пир, що всекиго за гост зове

- от злато и лазур и чистота! -

Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]