напред назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]



Из книгата "AS DUR"


ALLEGRO VIVACE

 

Сърцето ми бие!

вопие с тържествена радост навън през света -

в ушите ми вият

червените вълци на моята кръв -

и моите нерви треперят -

        о празник и ужас!

Боите ликуват в градини, в площади, в плакади -

и вятър плющи и развява душата ми -

        старинно покъсано знаме:

над жарки твърдини -

                вея. -

Аз чакам. Един. Побеждавам години:

и зрея.

 

PRESTO

 

Аз съм влюбен във вас! Аз ви любя! Аз страдам!

- Ще ви следвам до гроб! Ще ви следвам навред!

От сто метра надолу по стълбите падам

- в ресторанта, пред вас на колене

                        (влюбен и блед).

През тайни врати детективи след мене

ме преследват и дебнат (аз зная това)

и отчаяни, сред пусти полета, зова

към мразния вятър, нощта и дъжда...

И превързан през кръста с въжа,

аз се хвърлям в морето - но пак ме изтеглят навън...

 

Дни и нощи, без сън...

С разбойнишки чети

                  аз бягам

по планински пътеки...

Аз лягам

        за сън -

и сънувам потери

                по моите дири...

 

Макс Ланда ме гони.

Макс Ланда ме дири -

                аз бягам

по планински пътеки, наклони -

Макс Ланда ме гони с револвер в ръка...

 

Аз бягам... И знам

          - пам! пам! -

че убил ме

би той, с лик изюден от бяс и жестокост

         - пам! пам! -

 

О, ужас и вик на невинните филми,

отразени в искрата на светлия кокс.

 

FINALE

 

С двадесет и четири гръмовни удара

часовникът завършва своя кръг.

Дотук.

      И утре ти ще бъдеш пак ти

                   - сам сред бога -

Ужасът сторък

           на времето

                   с крака, с ръце,

                   с длани, с пръсти, с лакти

бий

   - от изток до запад -

                   тревога

по скъсания кървав барабан на моето сърце...

И секва в миг кръвта.

Тук свършва песента.

 

DA CAPO

 


напред горе назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух