напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Ездач


Времето - всеяден молец,

дълбае дупки в душите ни.

Звъни във вените безвремие.

Сърцата - слънчеви дискове,

вяхнат под сърдито небе.

Аз чакам вятъра - необязден жребец

с развята грива в класилата ръж.

И съм хвърлен ездач - без посока и стреме...

Докога?

 

1987 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух