напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Ранена бреза


Душата е ранена бреза,

а сълзите - млада мъзга.

В оголелите й клони

гнездят мислите отронени.

 

Вихър леден я пропуква,

по кората кръв се стича.

Душата плаче - лист не шуква -

остаряло пролетно момиче...

 

Зъзне тя тихо в снега,

сънува бяло пробуждане...

На пръсти край нея сега -

стряска я любопитството чуждо...

 

1987 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух