напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Завръщане


Ръми дъждът.

В утробата си земна пак се връща.

Живота си отвътре аз обръщам

и... все по този криволичещ път.

 

Зъзне ли скрито сърцето -

метеор светъл изгаря:

взираш се бавно където

мисъл целува безкрая...

 

Виждаш се атом отронен

в междузвездни пространства -

ням, един и бездомен

скитащ самотник във странство.

 

И дълго е твоето връщане

в люлката - тъмна орбита:

по пътя несетно изронил си

светлото - от джоба пробит...

 

1997 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух