напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Ода за паметта


Обрасна сас бурени тя,

/сви й ложе кукувичата прежда!/

и сънлвивата й мечта

през прозорец немит не поглежда.

 

Денят златно кълбо й подава,

нощта мята черни завеси -

да я приспи все се надява

хищен маг, над нея надвесен.

 

Спомени край нея минават

като влакове, перони и гари.

Блъскат се, падат, изправят

в тази бясна игра-надпревара.

 

После химни приспивни й пеят

и укротена, тя ляга на прага.

Бавно нокти прибира и дреме -

на другите и на себе си драга.

 

Но за мене тя е ненавистна.

В угоеното й око си прицелвам

с думи - мишени - не халосни,

люляна от скръб и надежда.

 

1992 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух