напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Песента ми боледува


Песента ми по друмища скита,

по кози пътеки снове.

Своя съсъд не зачита -

пак стръмен брод я зове.

 

В кухи хралупи тя скри се,

в къпинака не мярва я смок.

От своята горест опи се

и прокле света - на възбог.

 

Не среща дори невестулка,

не зърва я млада луна -

да свари биле - еньова булка,

против болест невярна една.

 

Песента ми, разбрах - боледува

и срещу мен се гневи.

А аз защо се преструвам,

че я лекувам с треви?

 

Тя търси в душата ми младост,

посестрими там, във ефира.

А бавно, в тиха нерадост

сърцето - феникс умира...

 

1987 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух