напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Съдба


Съдбо моя лъкатушна,

наказваш ме - не съм послушна.

Прати есенни мъгли - пълзят в душата

и вещаят примки за крилата.

 

Съдбо моя благосклонна,

бягаш надалеч с нозете на бездомник.

Спъваш се, но бързо стан изправяш

в гоненица да ме изпревариш.

 

Но напразно се стараеш, съдбо клета,

да приковеш на самосъд поета.

Една е бавната му смърт в сива есен -

да пронижат неговата песен!

 

1982 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух