напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Милост


Ненадейно счупих душата си -

не намерих лепило за нея.

Вие към мен милостиви сте -

отломките сметохте бързо.

 

Но тази душа непогребана

стене в писък на гларуси,

вие в хралупи на прилепи

и виси за криле окачена.

 

Тя ще спохожда мечтите ви,

ще нахълтва и нощем безпаметна.

С полумъртво око ще ви гледа,

но да пием за помен - наздраве!

 

1992 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух