напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Без заглавие


Денят изкълчи глезен

и се търкулна бавно.

Едри звезди утаява

полузаспалото му око.

 

Премигнаха спомени-въглени

и угаснаха в мене сиротно...

 

Предъвквам пак залците-дни

и едра хапка препречи гърлото.

 

влезе в окото, затули

слънчевия диск...

 

Виделина!

 

1987 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух