напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Към слънцето


Човекът - самотен ездач,

препуска през хълма на времето.

В ръка с ласо и лък,

с ботуш, врязан във стремето.

 

Тича към свойто сърце -

слънцето с примка да хване...

В миг подслони го с ръце -

обгърна света необятен.

 

Човекът! Забрави ли той,

че светило в очи не се гледа?

Ослепя от горещия зной

и до коня падна низвергнат...

 

1980 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух