напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Сълза


Ятото изпреде във небето

нишката на Ариадна.

Махът на криле срази сърцето

и прострелян, водачът падна.

 

Бяла траектория изписа

огненото тяло,

а под кленките трепти орисана

мъртва обич - като в огледало.

 

Влага бисерна изцежда

златната зеница.

И немеят живите -

лъх ли бе това или сълза на птица...

 

2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух