напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Пребъдност


По яростните гриви на вълните

пътуват морните отблясъци на заника.

Препускат,залудели, дните ни -

от страх или любов - по навик.

 

Море - гальовно и отрудено,

скръбни облаци оглежда.

И трепти омара изумрудена,

с плясък на криле или надежда.

 

Във покоя бяло мигновение

тихо и ефирно се стопява.

И замират морските селения -

морето пак пребъдва и остава!

 

Проходност и вечност се целуват

в бледата черта на далнината.

Омиротворени,бавно плуват

към немия чертог на тишината...

 

1998 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух