напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Лунна соната


Лунната въздишка на морето

облъхна пак звезди и птици.

Бленуват своя остров тих, където

в безмълвие шептят - по тайни жици.

 

А морските води са омагьосани

от неразгадани, неми заклинанаия.

Небето и земята са докосвани

от хилядолетни призрачни мечтания.

 

Бакъреният дискос на луната

към дълбините сънни вече плува.

С бледото кълбо се заиграха

раци малки, будни да палуват.

 

Но лунен звън, крехък и прощален,

полегна после бавно над вълната.

И в акордите му - тихи и кристални,

усмихва се на вечността Душата...

 

2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух