напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Родина


Сравняваха те със човешка длан,

а ти сълза си върху гроб на мама,

звезда в небе над мрачния Балкан

и всичко туй,което име няма.

 

Защото има простички неща

и те са все неназовими,

но свидни са като дете и стрък в пръстта -

стоят в сърцето - с нищо несравними.

 

Липата пред дома с перденца бели,

синчец от нивата до дядовия слог

и бухнал здравец до стените избелели

на стария дувар - те нямат аналог!

 

Пътечка твоя там, на калдъръма,

бръшлян зален до бащиния кръст,

едно хвърчило до баира стръмен,

прерязало до кърви детския ти пръст.

 

Те вечни са и във кръвта ги носим

от първи вик до сетния си час -

като ответ на всичките въпроси:

"Где е България?" за нас!

 

1996 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух