напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Памет


На майка ми

 

В паметта на мойто детство

спомен мил зари

светъл лик на дом-вълшебство,

с тих прозорец и брези.

 

Но светликът днес го няма,

залиняха белите брези.

Залез блед съгрява болката

и тя кръжи:

в миналото спря на прага

и докосва ме - (макар да не личи!),

с твоя глас ме укорява

и приласкава с твоите очи.

 

И има те. Дошла отрано

да ме изпратиш в трудния ми ден

със стрък бръшлян и песен само -

да е честит и вдъхновен!

 

1978 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух