напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Неутешимост


Душата ми те търси вечно, мамо,

в плача на вятъра и ивата самотна,

в камбанката на цвете разцъфтяло,

в омарата на див далечен остров.

 

Съзирам те и във листа отронен

от стария и изкорубен кестен,

във полета на птицата,споходена

от залеза на закъсняла есен.

 

Душите ни съдбовно се преплитат

в безмълвието нямо на всемира.

И сянката ти бледа ще прелита

над моята - за да не умирам...

 

1998 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух