напред назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]



Заклинание


Щом съзреш, че слънце към залез

бърза да срещне нощта

и птица лети прострелена,

с вик от една самота -

погледни в тази есенна вечер

как отново умира денят

и осъмва с надежди обречен,

възроден и със обич богат.

 

Таз история - приказно тайнство,

всеки ден сътворява във нас

онзи вечен копнеж по безкрайното,

що очите отваря в захлас,

разлюлява и сърцето диви

от докосване - старо и ново,

до слънца,светове и звезди.

 

Този вик в теб да го има,

да тревожи и даже боли,

да стопява студената зима

от разстояния и малки злини.

Да остане тогава след тебе

клонка зелена в пръстта,

песен една и надежда, стих и човешка мечта!

 

1989 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светлик на душата][Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© 2000 Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух