напред назад Обратно към: [Смъртният танц на фокусника и други стихотворения][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]



Невидим


Вървя насам-натам, стоя

нагоре-надолу.

Накъдето и да било зад мен се точи острието на пътя ми

и не допуска други наблизо.

Единствено там

се тътри, присвита срещу вятъра,

черна фигурка - името ми.

Вятърът си го бива,

носи

парцали и изрезки от хора, облепя с тях фигурката,

която надебелява, забавя ход,

аз

се свивам

във все по-черна точица, изчезвам

зад хоризонта

встрани -

тълпата, внезапно с едно измерение в повече,

размахва на пръти парцалите,

разминавайки се с мен

и в обратна посока.

 


напред горе назад Обратно към: [Смъртният танц на фокусника и други стихотворения][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух