напред назад Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]



Сенки и полипи


Лице над стъклото

за сбогом подаваш,

влакът отлита

и сляп отфучаваш.

 

Майка ти? Вятър

назад я подмята.

Махнеш за поздрав -

отпре ти ръката.

 

Свиваш се вътре,

това ти стига,

изсъхваш като

притиснат в книга,

 

не чакаш гара,

нито авария -

времето тегли

дори хербария.

 


напред горе назад Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух