напред назад Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]



Една географска жена


Вълнението й беше на изток.

От север светлината й

изпращаше слънце срещу бурята.

 

На запад морето й тънеше в затишие

и само далечна мачта

чертаеше подпис на хоризонта й.

 

А аз? Като поруменял пират,

към водораслите на юга й

пътувах със сал,

 

сред жито, птици и песни,

о, свобода, без корени,

навътре в разлива на измеренията -

 

под товара на звуците си

салът потъна щастлив

в тунела на болката от живота.

 


напред горе назад Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух