Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]

Живели двамина съседи. Единият богат - къщата му била пълна с имане, а другият - последен сиромах - с трън да се завъртиш в двора му, нямало какво да закачиш. Отишъл веднъж сиромахът и почнал да тропа на богаташката порта. Показал се богатият.

- Какво има? - попитал.

- Дошъл съм при тебе, да ме нахраниш и напоиш - рекъл сиромахът, - защото умирам от глад.

Богаташът се почесал по шията.

- За ядене - рекъл той - нямам нищо, но пиене ще ти дам. Хей там, под капчука, има цяла каца, пълна с дъждовна вода - иди пий колкото щеш.

Сиромахът навел глава и си тръгнал наскърбен към къщи. Както вървял, усетил подире си стъпки - тихи, котешки, неуловими. Обърнал се, погледнал назад - няма никой. Повървял още малко и пак усетил стъпките.

- Хей - спрял се сиромахът, - кой върви подире ми като сянка?

- Аз съм - отвърнал глас на невидим спътник.

- Че кой си ти?

- Сиромашията.

- Защо ходиш подире ми? - учуден попитал сиромахът.

- Защото си ми мил и драг - отвърнала сиромашията.

- Откога си тръгнала след мене, сиромашийо?

- От люлката.

- И докога смяташ да ме съпровождаш?

- До гроба! - отвърнала сиромашията.

Клетият човек въздъхнал дълбоко, но нищо не казал. Прибрал се вкъщи, взел мотиката, лопатата и - право на гробищата. Мълчаливо почнал да копае. Копал, копал, изкопал един дълбок трап. Седнал да си почине и тежко въздъхнал. Тогава една невидима ръка го докоснала по рамото и чул пак гласа на сиромашията:

- Защо ти е този трап?

- Решил съм да легна в него и да сложа край на живота си.

- И аз ще легна при тебе.

- Къде?

- В гроба.

- Влизай, щом като е тъй! - викнал зарадван сиромахът. - Влезе ли, сиромашийо? - попитал той подир малко.

- На дъното съм! - отвърнала сиромашията от трапа.

Тогава сиромахът грабнал лопатата и почнал да срива пръстта в гроба. Затрупал сиромашията и си отишъл.

Опретнал се, заловил се мъжката да работи и му провървяло. За година-две напълнил и той къщата си с имане. Богатият, като гледал как работите на съседа му се поправят, захванал да се пука от завист. Веднъж той го спрял на улицата и го заразпитвал какво се е случило.

Доскорошният сиромах му разказал как смогнал да натика сиромашията в гроба.

- Ти си я натикал - рекъл на ума си завистникът, - но аз ще я изровя и пак ще ти я проводя вкъщи!

И като нарамил мотиката, той отишъл също на гробищата. Провикнал се:

- Къде си, мари сиромашийо?

- Тука съм! - обадила се глухо сиромашията изпод земята.

Богатият изровил трапа и сиромашията пак излязла навън.

- Хайде сега - рекъл богатият, - скоро да идеш при стопанина си, защото той заглади косъма.

- Дума да не става - отвърнала сиромашията, - не ща!

- Защо?

- Защото аз толкова години вървях подире му, а той излезе неблагодарник и ме закопа в земята.

- А при кого ще идеш? - попитал богатият.

- При тебе. Ти ми стана мил и драг, тъй като ме изкопа от гроба.

И като се лепнала подир завистливия богаташ, сиромашията не го оставила, докато не го докарала до просяшка тояга.

Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]

Аз, детето! - детският портал!