![]() ![]() Бай ИванТази вечер бай Иван върна се съвсем пиян. И езикът му дебел във устата се заплел.
Дрехите му с кал покрити, от страх тракат му зъбите. Толкоз е уплашен, че връв не може да рече.
Посъвзе се той и вече взе да фъфли, да пелтечи: – Господи, помилуй нас, бясна крава срещнах аз!
Не бе крава като крава, а бе, пустата, двуглава! Спра се аз, и тя се спира, казах си: ще се умира!
Хукнах. Тя по мен – в петите искрят нейните копита – и с опулени очи ме поглежда и мучи...
Паднах аз, и тя с рогата ме намуши във ребрата. Но нали пристигнах вече!... – Стрина Кина го пресече:
– Твоята разбра се май, току лягай и си трай. Кравата не ти е крива, ти си крив, че се напиваш!
![]() ![]() ![]() |