напред назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Отдих


Ти ела, разбуди ме тогава -

на великата радост в часът,

кога царствений ден ще изгрява

над изгубений в бездните път;

ти ела и болезнено нежно

аромат над душата разлей

и за радост и щастье безбрежно

чародейната песен запей.

 

Аз от нея пробуден, ще стана

и мощ светла ще бликне у мен,

и със теб, о зора възмечтана,

от лазурни мечти упоен -

ще летя към пределите звездни,

поглед в слънцето златно опрял -

ще летя над долини и бездни,

преизпълнени с мрак и печал.

 

О, ела ти при мене тогава

и тогава ме сал разбуди,

посред нощ, ах, недей ме смущава

и среднощний ми сън не куди.

И додето се раждат лъчите,

нека сладостен сън осени

мен - изгубений пътник в мъглите

на безплодни пустинни страни.

 


напред горе назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух