напред назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Лунен блясък


На лунния блясък вълните

заливат пустинния път -

кат сенки печални върбите

безмълвни край него стърчат.

 

Лъх ведър нивята заспали

облъхва след огнений зной -

то сякаш сонм ангели бяли

преливат ги с златен покой.

 

Звезда към земята полита

от свода бездънно дълбок,

душата се вслушва: долита

глух шум от планински поток.

 

И в блянове тъмни увлечен,

аз плувам в безсилни лъчи,

милуван от спомен далечен

за две лъчезарни очи...

 


напред горе назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух