напред назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Нощем


На лунния трепет вълните

заливат скръбта на безлюдния път.

След ден на позор и на сълзи прикрити

как тихо, как сладостно жалбите спят.

 

Низ ширните плодни простори

не трепва ни сърп, ни звънтяща коса -

то сякаш сонм ангели с бели амфори

прелитат над тях и разръсват роса.

 

Далечна звезда се отронва;

пустинно мълчи небосводът дълбок

и чут е вълна как вълната догонва

в прикрития в тревните пазви поток.

 

Аз тръпна, аз тая, аз плувам

в море от покой и безсилни лъчи

и тъй съм смирен - сякаш повтор целувам

през сълзи целунати нявга очи.

 


напред горе назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух