напред назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Когато нощ се спусне над земята...


Когато нощ се спусне над земята

и морний ден в незнаен край замине,

самин кат плаха сянка в тъмнината

заскитвам аз сред тъмните градини.

 

И дълго вслушан с трепет непонятен

в словата на кристалното мълчанье,

аз спомням за деня си невъзвратен

и пролетното слънчево сиянье.

 

Предчувствье смътно болен дух обзима,

избликва кръв из цъфналите рани

и пламва мъката неугасима

зарад искрите, рано разпиляни.

 

Тогава морен спирам край фонтана

и плача с тях - те мойта скръб дозели, -

оголени върби през есен ранна

и кипариси в сън чела навели.

 


напред горе назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух