напред назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Непозната


Нощ ледена властно се стеле над мен,

         и в жажда за радост и ден,

аз чезна по нейните тъмни крила.

         - Ела, възжелана, ела!

 

Рой вихри бездомници глухо тънтят -

         пред мене ни завет, ни път, -

на щастие минало призрака блед

         покриват забрава и лед.

 

Ела, възмечтана, и вожд ми бъди,

         към светли дни ме поведи -

и песен за вяра и бодрост запей,

         страха ми, скръбта ми развей!

 

Аз с тебе ще тръгна - и бодър,  и смел -

         към онзи незнаен предел,

да търся всевечни мощни зари -

         далеч зад моря и гори.

 

Ще бъдем ний там възвисени орли

         над стръмни гранитни скали -

с огрени от златното слънце чела...

         Ела, непозната, ела!

 


напред горе назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух