напред назад Обратно към: [Спомени][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Златна пепел


Поведох те низ пътища потайни

на своя храм към скривания вход -

убих девствеността на свойте тайни

и поверих ти целий си живот.

 

И казах: - Похищавай плод след плод,

за тебе брани, никому незнайни -

на скръбна нощ под глъхналия свод,

на утрото в усмивките безкрайни.

 

Ела, презри мъждения и дим -

на първий жар отдай се до забрава,

и нека тъмен страх не те смути,

 

защото ние няма да скърбим!

- Знай, златна пепел винаги остава,

кога сред огън младост отлети.

 


напред горе назад Обратно към: [Спомени][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух