напред назад Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Кръстопът


Аз помня кръстопът в поля безбрежни,

там с гордо пълновластие Нощта

от всички зли покраища в света

на пир извика вихрите метежни.

 

От юг потръгна неброима рат,

от север друга с тътен се зададе

и пламнаха сред облачни грамади

усмивките на ужаса злорад.

 

Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат

безсилно сред тържествения рев,

там пътник на смъртта пред черний зев

ридаеше, от бурята настигнат.

 

И може би (през рани спомням аз!)

то беше бурята на мойта мъка,

нависнала стоглава и сторъка

над моя свят в един безумен час.

 

Аз помня как утихна нейний пламък,

като заря на угасен пожар,

и помня, че от моя скъп олтар

не бе остало камък върху камък.

 

---------------------------------

Сега понел надежи-мъртвеци,

спасен, аз бродя из пустини снежни

и свойта мощ и пролетни венци

сънувам в полунощи безнадеждни.

 


напред горе назад Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух