напред назад Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



На Пенчо Славейков


На робска нощ под свода черен,

за участ царствена роден,

кат слънце тръгна ти - уверен,

към подвига на своя ден.

 

И хвърли зрак в предел безплоден,

де гаснат болно лъч по лъч,

де всеки трепет благороден

замира в кипналата злъч.

 

Там тма слепци обезумели

към теб похулен рев изви -

презрений хищно те прицели

и нищият те уязви.

 

Но, жрец и воин на живота,

ту благ, ту огненожесток,

ти горд възлезе на Голгота

и не отрече своя Бог.

 

Сам си съдбата изпревари

и там, де нявга на скръбта

димяха черните пожари,

днес светят мощ и красота.

 

Че ден за химни ти дочака,

дочака жътва в своя ден -

и като слънце слезе в мрака,

от блясък царствен озарен.

 


напред горе назад Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух