напред назад Обратно към: [Хумор и сатира][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



I


На пет-шест разкрача едвам се

        дървета, здания съзират -

мъгла бездънна - силуети

        край мен изпъкват и замират.

 

Вървя и мисля: колко лесно

        в мъглата тежка непрогледна

бих могъл - срещнал нещо женско -

        тъй както ща да го погледна!

 

И мисля още: колко лесно

        бих могъл някъде да влезна,

набързо нещо да закача

        и пак набързо да изчезна!

 

Дочувам шум: деца в мъглата

        въртят се, крият се, играят...

Вървя и мисля: колко лесно

        ще смаже някое трамваят!

 


напред горе назад Обратно към: [Хумор и сатира][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух