напред назад Обратно към: [Ранни стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Насън се с тебе срещнахме, девойко...


Насън се с тебе срещнахме, девойко,

кат птичка ти бе лека, бързолетна,

погледнах те и сви ми се сърцето,

че ти любовен взор към мен не метна.

 

Тръгнахме двама. Де? - Сами не знаем,

граници нямаше за нас. В гората

ний свляхме се, но ти изчезна в нея

и скръб безкрайна ми смути душата.

 

И тръгнах да те диря, слънце мое,

на тъмний лес из тмата непрогледна.

- Събудих се - с усмивка на устата

се вглеждаше във мен луната бледна.

 


напред горе назад Обратно към: [Ранни стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух