напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Въведение


На българските постмодернисти, с обич!
Авторът

 

Кой казва, че моите стихотворения са стихотворения?
Те не са!

Рьокан

 

Читателю драгий,

Aко случайно случиш с тази книга, нека сме наясно с едно: авторът няма и не може да има нищо общо с разположилият се в тях лирически герой. Всички прилики тук са случайни - авторът е човек сериозен, достоен и зает с важни държавни дела. Обратното: всички цитати, полуцитати, четвърт цитати, измислени цитати, намеци и алюзии са преднамерени, нарочно турени, лукави, кощунствени и престъпни. Въпросните се разпростират от Вехтия и Нов завет до Коста Павлов и от Буда до Басьо и Иккю, и се чепатят по какъвто си искат начин из текста. Някои от визираните лица също са отмъкнати от живота - например учителката по биология, която наистина режеше жаби с бръснарско ножче и за която съученици на автора си спомниха следната любопитна подробност: един ученик я попитал - бе другарко, колко струват телешките и свинските зародиши, дето ни ги показвате в буркани с формалин, а пък тя отговорила начумерено, тъй като разговорът се провеждал пред комисия от училищни инспектори: "Нищо не струват! Правя си ги сама."

Та това е положението, лицемерни читателю, двойнико, братко и т.н.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух