напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката сънува един от своите свършеци


заболях на път

и в кухи кости се провиква вятърът

в поле от хвойни и съсухрени треви и кашлящ вятър бурени търкаля

видях внезапно там разцъфнал

моя мозък

не беше цвят по-скоро бе съзвездие от пухчета

бе кадифеното и мекото и гъделичкащо очите на детето

което вече бях което станах в което се прикопчих най-накрай отново

като удавникът в тресчица от разръфаната лодка

приклекнах с ококорени очици над глухарчето и

духнах

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух