напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката прави дисекция на сянката си


тъй гъвкава е кожата тъй плъзгава

тъй меко капе светлина от тази срязана аорта

тъй възлести са костите тъй сплетени

съвсем

съвсем на корени приличат

и хич да не повярваш тъй пъргава бе приживе

тъй ловко лазеше подире ми по всичките пътеки

въпреки всемирното пищене на земята

която все повтаряше не искам

я гледай

скалпелът разтваря пласт след пласт

като врата подир врата и има нещо лабиринтно

и неусетно в лабиринтите навлизам

и колко е просторно тук да не повярваш

след сто години ето те и тебе в дъното

госпожичке

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух