напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката наслюнчва молив за да записва живота си


да можеше да бъде само този гаден вкус

само тръпчивото предвкусване на словото все още неизписано

само тази сивкава графитна неидентифицируемост на неродени още

букви

да си останеше единствено предчувствие

побито в мълчаливата мъгла

не

няма

потегля тъжната ръка към листа

обреченост на динозавър нейните движения издават

додето стигне

този тъп живот се е прелял изчяло

в графита на огризаното моливче

и се стъпява и смалява

стъпява и смалява

а най-накрая се смъглава и изчезва

в една безмислено катурната сълза

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух