напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката завижда на мравуняка


толкова е чист и правилен

и стройно и разумно подреден и обитаем

мъничко на мен прилича аз съм също град

може би съм даже мегаполис

само дето хаосът ме е избрал

за гъмжащо свое обиталище

и ме обитават мънички амеби

с лъжеустца лъжекрачка лъжеоченца и лъжемустачета

ту се сливат ту пък се разделят

при това съвсем

съвсем не мислят

очевидно някой мисли вместо тях

толкоз очевидно че е неизбежно

кой ли мисли

кой ли мисли

аз ли

дето с пръстчета бърникам из бълбукащата гмеж

толкоз множествен във своята самотност

тъй безумно

напосоки съчленен

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух