напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката стиска зъби и мълчи


това е жестът с който убийците погалват

синовете на своите жертви

и невръстните главици им се струват

въэлести

изтъркани от стискане жезъли

опора чрез която даже слепи ще преминат

по чепатите пътеки на времето

да

това е жестът с който те разчепват

и те изчегъртат като охлюв от черупката

с който те изтръгват от уютната хралупа въпреки запъването

от уютната хралупа до която си достигнал с нокти и със зъби

от тази пещера в скалата по която

цял живот се се катерил

а пък те

не те запитват даже

просто те изтръгват

прерязват пъпната ти връв натикват в дробовете въздуха

с глава надолу те извличат сред света

какво ли ти остава след това освен да се разплачеш

освен покорно да приемеш новата и изменчива

ала набита силом върху черепа ти маска

не

няма

няма пък

ще стисна яко зъби

и както и да ме подпляскват този път

ще си затрая

да

ще замълча

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух