напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката води екзистенциални спорове с пясъка


все пак да попитам пясъка

колко ли още остава

а и въобще остава ли

пясъкът

дето просъсква като змия

между стъклените сфероиди

на пясъчния часовник

дето през дланите ми изтича

дето всъщност е сдъвкани камъни

от беззъбите венци на времето

стрити черупки на миди

несъстояли се бисери

пясъкът от двореца с високите кули

който от моето детство все още е

обитаем

да обитаем

пясъкът

пясъкът сигурно знае

пясъкът сигурно помни

по-древен е

и от глината

и от камъка

е добре де попитах пясъка

и отговорът процеден подобно скърцане на пясък между зъбите

е следната добре известна истина

колкото песъчинки можеш да преброиш

докато пясъка свърши

толкова ти остава

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух