напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката съвсем е откачил и си мисли че гледа театро


актьорите са забравили своите роли

актьорти са забравили за суфльора

и дрънкат каквото им падне

даже сцената е забравила че е сцена

и при това направена за седем дни

от които последния почивен

даже маските са забравили

че са маски а не лица

даже калта е забравила

за ваятеля на марионетки

който впрочем също е забравил

и сюжета и фабулите и фибите

скрепящи къдрите на несвързаното дърдорене

само публиката нищо не е забравила

няма и как да забрави защото нищото помни

има и безкрайна паметливост и безкрайно търпение

но въпреки това вече го сърбят дланите за ръкоплещене

а също петите за тропане показалците за освиркване

и нищото също вече нема нерви

помни всичко вече нищото

а и забравеното също си припомня

най-накрая ще си спомни и за собствената си роля

която е свързана със спускане на завесата

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух