напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката нихилства с тебешир под езика


мънички тебеширчета

малки мръснобели огризки

в огромния пуст ъгъл на черната дъска

колко лесно изпадаха между пръстите

а буквите все криви излизаха

додето най-накрай изгрее

тебеширеното слово

дето аз съм българче обичам и т.н.

но не обичаше нищо българчето

нищо и никого честно българско слово

обичаше само да се страхува по-малко

обичаше да се скрие малко повече

а най-много от всичко обичаше мракът под клепките

черен като дуло на черешово топче

мракът след съзнанието ала преди съня

топлото уютно гнездо на забравата

до което никога не довеждат

тебеширените следи

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух