напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката чепати и рути българщината


мост гради майстор манол

вгражда сянката си а тя не стига

вгражда либето си и то не стига

вгражда клети дечица надлъж и шир попилени

покрай други съдбовни и с обич градени обекти

вгражда уйчо си бачо си дедо си вгражда

вгражда китка от китни сестрици

вргражда прадеди вгражда потомци и питомци

и все не достига за якотата

зида сянка връз сянка връз сянка

и мостът се вдига чак до небото

наокол всички тлеят кърнеят

наокол всички чернеят без време

и няма веч кой да мине по моста

дор бреговете веч са излишни

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух