напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката изгаря словата си и става свидетел на своето изгаряне


и сигурно

това е само срутване

само купчина отломъци и недогризана огризка

от замъка на съзнанието и ябълката на аза

ала ние живеем сред руини

сред отпадъци и откъслечности

защото от сътворението насам

сме само чирепи от разбитата делва

и между впрочем има такъв древен обичай

в бяло облечен осиротелият обикаля три пъти погребалната клада

на която обвит в златен брокат

е положен

осиротителят

носи глинена делва в ръце

и я носи високо въздигната

след третия път я разбива в кладата

след туй предава на пламъка тялото

и си отива

а други

далечни и близки и всякакви огъня ръчкат

чакат да догори докрай

и да разпилеят пепелта в реката

създателят

е който обикаля в бяло

но също тъй и бездиханният проснат върху кладата

част от нас е неговия дух и неговата плът

част от нас ала другата

другата

е дух и плът на онези дето с вайкане ръчкат огъня

дето с грозни големи метли помитат святото място

тъй че каквото и да кажем то ще е раздвоено

между самоизгарящия се бог

и поданиците на неговата пепел

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух