напред назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]



Гара


Жега.

Каква пъстротия: спящи деца в ръцете на майки с изтънели от обич лица, балоновидни шалвари на едри гюлове, шаренички ранички и стърчащ охлузен гриф, лъскави маркови костюми с дипломатически куфарчета (защо ли са избрали влака)... и един зяпнал ме момък, вписал се в кроткото равновесие на чакащите. Щеше да ми е забавно наистина, ако след минути на давах шише минерална вода на мъжа, който отчаяно търсеше лекар за припадналата си жена. Двама в близост хрускаха чипс... Тъжна баналност. Изобилието от лица претопява човеците. Точно тогава си пожелах да се усмихвам един ден, когато умирам.

 


напред горе назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

 

© Живка Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух