напред назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]



Маестро, музика...!


(след 45 години)

Чуваше я всеки ден. В кухнята, в спалнята, дори и в неделя – на онази последна трамвайна спирка за гробищата, когато в ушите ù се блъскаха някакви староцърковни литургии и органови мистики на Бах и Цезар Франк. За нея не друго, а музиката разсейваше мъгли в погледи, думи, случки, събития...

Някога пределните децибели на рока разковаваха свободата. Кантатно избухналите пролетни аромати я правеха ненаситна, преливаща от живот. Като железните копнежи на Металика. Като страстните виолончела на Апокалиптика. Каба гайди изпридаха заричания. Пиеси на Шопен дълбаеха усмивки и меланхолии. Чуваше дори как тъгата я прекосява, разполовява... Сега, подредила 80-годишния си живот в никому неизвестни шкафове, ù се струваше, че всичко е някак измислено. Всичко, всичко! Освен мъркащата котка в пролуките на свечеряването, освен щурците в дъното на нощта... Знаеше. Отново ще го срещне. В тичинките на зората. В изгрева на цветето. В каменните крила над Орлов мост. Внуците ще са заминали. Улици и спирки ще пеят. Двамата ще танцуват. Безкрайно. И всяка фибра от грохналите им тела ще крещи Маестро, музика...! Дори и под земята.

 


напред горе назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

 

© Живка Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух