напред назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]



Родина


Възникването и опазването на славянската писменост, паметта за ослепените Самуилови воини, бойните подвизи, Паисиевият проглас, световната слава на уникални певци и творци, първите места в световните класации за интелигентност... и още, и още минали и днешни одаични знаци на родното се нареждат някак традиционно и ритуално. Като в учебник по родинолюбие. Но все нещо убягва. Мисълта ти иска да е красива като огромните розови вълни от летящи фламинга, а мъчно набира полет. Самият ти си в състояние на постоянна адаптация. Разколебаваш отговори на въпроса: "Какво става с моя живот тук и сега в родината?" Някои смятат, че са наясно с живота, други го мечтаят вече другаде, трети търсят хапчета за сън... Родината е отказ от Символичния ред. Тя вече е онова, което не позволява да се смесва Майката с Природата. "Родина" е рядко включвано (дано не и изключено вече!) слово в речника ни. Медийните пространства са неуютни за него... Слово, което само се чете... Слово, краевековно объркано... Няма, няма да стигне времето за подреждане на Родината в идващия век и то така че ДА БЪДЕМ. И не само в онази "собствена територия", за която някога говореше покойният Васил Попов...

 


напред горе назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

 

© Живка Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух